|
Петте колесници представляват най-впечатляващото откритие на археологическите проучвания. Поставени
са в плитки ями вкопани в естествения терен заедно с впрегнатите в тях коне. Всяка колесница се отличава
малко от останалите както по отношение на украсата, така и по техническите си характеристики. При всички
са запазени осите, железните обръчи на колелетата, компактните железни осеви елементи, както и останалите
функционални и декоративни елементи. При две са запазени следи и отпечатъци от дървената конструкция.
Колесниците се делят на две групи. В първата група, която се намира в западната част на могилата, в
близост до гроб с кремация В, попадат две колесници (В и Γ). В съседство с тях беше открито погребение
на два коня (конско погребение А). Трите колесници от втората група (колесници А, Δ, Ε) се намират в
югоизточната част на могилата и са разположени по нейната периферия. Колесниците от тази група не са
запазени в първоначалната си форма, тъй като конете са били отвързани, а колелетата и осите са били
разкачени. Останки или следи от дърво не са запазени изобщо, но металните части, както и скелетите на
конете са запазени в много добро състояние. Между колесници А и Δ се откри погребение на три коня. Много
близо до тази група от колесници беше открит и гроб с кремация Δ.
Колесниците, които открихме при Микри Доксипара – Зони, са били средствата, с които са превозени
починалите до мястото за погребение. Въпреки че ролята на колесницата в погребалната обредност в
античността е известна от извори и изображения, разкопките при Микри Доксипара – Зони представиха за
първи път в Гърция един пълен комплекс от колесници с четири колела. Практиката да се погребват
колесници и коне заедно с починалите е известна в много райони в античността, както в Европа, така и в
Азия. Колесниците и конете в тези случай функционират като символи на властта и богатството на техните
собственици. В Гърция до днес са откривани само отделни елементи от колесници в гробове.
Конят, едно силно и гордо животно, от момента, в който е опитомен представлява постоянен спътник на
човека на война, при превоз, земеделски дейности, по време на лов и конни надбягвания. Природните
дадености на коня и практическата помощ, която предлага на човека са му осигурили място в митологията,
религията и изкуството на гръко-римския свят. Римляните развиват отглеждането на коне в голяма степен,
поради увеличените нужди в армията и за превоз и защото са обичали особено конните състезания.
Погребения на коне са открити в много части на гръко-римския свят.
Големите, по-бели и от сняг, коне на митичния цар на Тракия Резос, са известни от Омир (Ил. 11, 437) и
ги споменават по-късните автори. Омир (Ил. 14, 4; 15, 227), Софокъл (фр. 523) и Еврипид (Хек. 428)
наричат траките конелюбци. В конехранителната, съгласно Хезиод (Дела и дни, 507), Тракия, дори и днес
живеят свободни коне. Тук са родени и кобилите на царя на бистоните Диомед, които разкъсали спътника на
Херакъл, Абдер (Пинд., пеани 2, 1). Конят е изобразяван върху монетите на елинските полиси по крайбрежието
на Тракия, както и върху монети на тракийските династи. Кон съпровожда и хероят-конник, едно от най-
обичаните божества от римския период в Тракия. Известно е, също така, че Тракия е захранвала римската
войска както с конници, така и с коне.
Обичаят да се погребват коне в близост до техните собственици е констатиран още два пъти при разкопки на
надгробни могили от същия период на територията на област северен Еврос.
|
