Егейска Тракия, която обхваща южните склонове на Родопите и долините на Места и Марица, т. е. територията на днешна гръцка Тракия, представлява малка част от обширната област известна като Тракия в античността, която се е разпростирала от бреговете на Егейско море, Хелеспонта и Босфра до Истър (Дунав) и от Евксински Понт (Черно море) до съседна Македония. Северна Тракия се намира днес в пределите на България, а източната е част от Турция.
Географското и положение между Европа и Азия, както и важните пътни артерии пресичали равнините и планинските райони, са решаващ фактор за многовековното историческо развитие на Тракия. Богатата растителност, горите, реките и богатството на водни ресурси благоприятстват човешкото присъствие в района още от палеолитната епоха (са. 40 000 пр. Хр.).
През 11 в. пр. Хр. тракийски племена с индоевропейски произход, които се преселват от северна и централна Европа, се заселват трайно в планинските и равнинни райони на Тракия от Егейския бряг до Дунав. Някои от тях достигат до Мала Азия и северноегейските острови. От 7 в. пр. Хр., когато биват основани елинските колонии по бреговете на Егейско и Черно море, се създават и развиват връзки между елинските заселници и траките, които се запазват в продължение на векове.
През 46 г. по време на управлението на император Клавдий Тракия бива превърната в римска провинция. До управлението на
Траян (98 – 117 г.) областта е била разделена на стратегии и администрирана от управител. Император Траян осъществява
административни реформи и стимулира урбанизацията на Тракия, основавайки редица важни градове каквито са Траянополис,
Плотинополис, Августа Траяна и т. н. По-късно император Хадриан основава Адрианополис при вливането на трите реки
Марица, Тунджа и Арда. Градските центрове заедно с техните „хори,“ т. е. околните териториите заедно с прилежащите им
села, заместват в благоприятен аспект стратегиите. На територията на Тракия не са съществували големи императорски
домени и частната собственост остава в ръцете на местното население. Икономиката на района се е базирала главно на
обработката на плодородните земи и на животновъдство, с основно стопанско ядро – селото. Данни за благосъстоянието на
земевладелското население в Тракия дават археологически разкопки, основно в България, при които са разкрити големи
вили (villa rustica) и могилни гробове с богат инвентар, които вероятно са принадлежали на заможни земевладелци от
региона.
Характерните конусовидни и полусферични обеми на изкуствените земни насипи, т. е. на малките и големи надгробни могили на древна Тракия, са се възвисявали в продължение на векове в многообразния релеф на тракийските земи вписвайки се хармонично, с разнообразието на височини и форми, в естествените образувания на терена. Голяма част от тези могили се намират в северна Тракия, но също така значителен брой са известни и от източна, както и от югозападна, т. е. днешна гръцка Тракия. Повечето могили на гръцка Тракия са концентрирани в северната част на област Еврос, основно на териториите около Орестиада и Тригоно. Големите надгробни могили са насипвани на добре видими места, върху естествени възвишения или в отворени равнинни райони, за да бъдат видими от далеч от всички, които са преминавали по малките и големи пътища на съответните области. Най-ранните могили се датират в Бронзовата епоха. Традицията да се насипват могили продължава и в историческите епохи, както от жителите на елинските крайбрежни полиси, така и от обитателите на вътрешността на Тракия. През римската епоха, особено през първите два века от християнската ера, обичаят да се създават могили е особено разпространен в Тракия. Могилите са покривали различни типове гробове. В преобладаващата част от могилите, които са проучвани в северна Гърция в долината на Марица и датират от римската епоха, мъртвите са били кремирани. В големи ями изкопавани в терена е натрупван дървен материал, а отгоре е поставяна дървена носилка с тялото на мъртвия. В огънят са хвърляни малки животни, като прасенца и птици и ядки, като например орехи, бадеми и ядки от шишарки. След изгасването на кладата около останките са поставяни личните вещи на починалия, оръжие, накити и т. н., както и съдове пълни с жертвени храни (мляко, вода, вино, мед или твърда храна). След това гробните ями са покривани с пръст и върху тях е издиган изкуствен землен насип, често с много големи размери. Издигането им е изисквало работа в продължение на много дни, както и значителни разходи. Понякога кремирането на починалия е ставало на друго място, извън периферията на могилата и пепелта е пренасяна и поставяна върху терена или в урни. Често членовете на едно семейство са били погребвани в една и съща могила, която постепенно е нараствала, за да покрие и новите гробове.
Могилата при Микри Доксипара – Зони е издигната в западната част на област Еврос, на територия, която се намира между
селата Микри Доксипара, Зонии Хелидона и принадлежи на кметство Кипринос. С диаметър от 60 м. и височина 7, 5 м. е една
от най-големите могили в областта. За издигането и е била подбрана естествена височина, така че могилата да е видима от
далеч. От мястото на могилата се разкрива неограничена гледка към срещуположния планински масив на Родопите в днешна
България, както и към Кипринос и р. Арда. Издигната е поетапно в началото на 2 в., за да покрива гробовете с кремации на
четирима членове на едно семейство, които умират и биват погребани един след друг. В близост до гробните ями, в които
са разположени останките от кремация и гробните дарове на мъртвите, са погребани и петте колесници, с които те са
пренесени до могилата, заедно с конете, които са били впрегнати в тях, както и още пет коня допълнително. В различни
части на могилата бяха открити струпвания от фрагментирани съдове, пепел и животински кости, останки от обредите
извършвани по време на натрупване на могилата в памет на мъртвите. Върху две глинени правоъгълни конструкции се откри
голям брой фрагментирани, малки глинени съдове, които са съдържали жертвени храни за мъртвите, а също така бяха
разкрити две ями-огнища пълни с пепел.
Археологически проучвания в региона около могилата на са осъществявани и по тази причина не е известно селището, което са обитавали погребаните в могилата индивиди. От археологически изследвания провеждани в по-северните територии на Тракия става ясно, че земевладелците – собственици на големи стопанства, са избирали да бъдат погребани на територията на фамилните имоти, а не в организирани некрополи. Предполагаме, че една такава фамилия на заможни земевладелци обитавала в района през 2 в. е погребала четирима от своите членове на това място и след погребенията е изградена голямата могила, за да бъде запазена във вековете паметта за мъртвите.
