Археологическите разкопки

image
image image image
image
1024x627
image
image image image
image
1024x768
image
image image image
image
1024x681
image
image image image
image
1024x768
image
image image image
image
1024x768
image
image image image
image
1024x681
image
image image image
image
576x768
image
image image image
image
1024x681
image
image image image
image
1200x798
image
image image image
image
1024x681
image
image image image
image
1280x853
image
image image image
image
1280x853
image
image image image
image
1280x853
image
image image image
image
1280x853
image
image image image
image
1280x853
image
image image image
image
1280x853

Проучванията на надгробната могила при Микри Доксипара – Зони започнаха през 2002 г. от 19 Ефория за праисторически и класически древности на Тракия, която е местната археологическа служба на Министерство на културата, под ръководството на Диамандис Триандафилос, тогава директор на Ефорията, и на Домна Терзопулу. До днес проучванията се финансират изцяло от Министерство на културата.

Археологическите проучвания имаха спасителен характер. Предхождани са от многобройни опити за унищожаване и ограбване на гробовете. Включването на археологическото проучване в програмата за спасителни разкопки на надгробни могили в северната част на област Евро беше решено през 1988 г., когато след получаване на информация от Танасис Дерментзис, жител на Микри Доксипара, посетихме територията на могилите и установихме наличие на многобройни иманярски изкопи по тяхната повърхност.

Многобройните фрагменти от обработен мрамор, които се намираха разхвърляни в периферията на могилата ни насочиха първоначално към предположението, че могилата покрива зидана гробница или саркофаг. Тази хипотеза не се потвърди. Днес смятаме, че на върха на могилата е съществувал зидан надгробен паметник, който е унищожен изцяло или че паметника е съществувал на мястото, което по-късно е било покрито от могилата или в близко съседство.

През 1999 г. беше осъществено геодезично заснемане на могилата, а през 2000 г. беше проведено геофизично изследване с георадар, осъществено от Лабораторията за Геофизични – Сателитни Проучвания и Палеосреда към Института за Средиземноморски изследвания, Крит, под ръководството на Др. Апостолос Саррис.

Археологическите разкопки започнаха на 9 септември 2002 г. Няколко дена по-късно бяха разкрити колелата на първата колесница. Колесници с четири колела погребани самостоятелно или заедно с впрегнатите в тях коне са откривани в много държави в Европа и Азия, но в Гърция бяха открити за първи път в могилата при Микри Доксипара – Зони. Доброто състояние на запазеност на колесниците и на скелетите на конете, наличието на отпечатъци на дървените части при две от колесниците ни даде една уникална, изключително жива картина на проучване, която се постарахме да съхраним с всички средства, които имахме на разположение.

Първите резултати от проучванията ни бяха представени през февруари 2003 г. в Солун, по време на годишната среща „Археологически изследвания в Македония и Тракия,“ предизвиквайки голям възторг както сред археологическата общност, така и сред широката публика.

Археологическите проучвания продължиха, при много трудни условия, през цялата 2003 г. и постепенно бяха разкрити и останалите четири колесници, погребенията на пет коня и четирите големи гробни ями, които съдържаха останките от кремациите на мъртвите, както и многобройни предмети поставени от роднините, за да съпровождат починалите в техния задгробен живот. За да бъдат предпазени колесниците, погребенията на коне и кремациите от климатичните условия, бяха изградени леки навеси, под които се осъществи окончателното разчистване и разкриване на ситуациите. Археологическите проучвания приключиха през 2004 г. Днес целият могилен насип е отнет. Колесниците и конските скелети все още се намират на терена, а гробните дарове бяха събрани от кремациите. Консервацията на колесниците и на находките от кремациите продължава. На обекта беше създадена напълно оборудвана лаборатория за консервация и депо за съхраняване на гробните дарове при условия на контрол на температурата и влажността.

Паралелно с аналитичното инвентаризиране на находките беше създадена електронна програма – база данни наречена Хипархия (по името на една жена – философ от Маронея), за да се инвентаризират по електронен път всички находки съгласно тяхното местонамиране, с препратки към полевите дневници и фотоархив. В същата база данни се записват също така всички етапи на консервация на находките.


Назад към началната страница на археологическия обект
image