|
Проучванията на надгробната могила при Микри Доксипара – Зони започнаха през 2002 г. от 19 Ефория за
праисторически и класически древности на Тракия, която е местната археологическа служба на Министерство
на културата, под ръководството на Диамандис Триандафилос, тогава директор на Ефорията, и на Домна
Терзопулу. До днес проучванията се финансират изцяло от Министерство на културата.
Археологическите проучвания имаха спасителен характер. Предхождани са от многобройни опити за унищожаване
и ограбване на гробовете. Включването на археологическото проучване в програмата за спасителни разкопки
на надгробни могили в северната част на област Евро беше решено през 1988 г., когато след получаване на
информация от Танасис Дерментзис, жител на Микри Доксипара, посетихме територията на могилите и
установихме наличие на многобройни иманярски изкопи по тяхната повърхност.
Многобройните фрагменти от обработен мрамор, които се намираха разхвърляни в периферията на могилата ни
насочиха първоначално към предположението, че могилата покрива зидана гробница или саркофаг. Тази хипотеза
не се потвърди. Днес смятаме, че на върха на могилата е съществувал зидан надгробен паметник, който е
унищожен изцяло или че паметника е съществувал на мястото, което по-късно е било покрито от могилата или
в близко съседство.
През 1999 г. беше осъществено геодезично заснемане на могилата, а през 2000 г. беше проведено геофизично
изследване с георадар, осъществено от Лабораторията за Геофизични – Сателитни Проучвания и Палеосреда към
Института за Средиземноморски изследвания, Крит, под ръководството на Др. Апостолос Саррис.
Археологическите разкопки започнаха на 9 септември 2002 г. Няколко дена по-късно бяха разкрити колелата
на първата колесница. Колесници с четири колела погребани самостоятелно или заедно с впрегнатите в тях
коне са откривани в много държави в Европа и Азия, но в Гърция бяха открити за първи път в могилата при
Микри Доксипара – Зони. Доброто състояние на запазеност на колесниците и на скелетите на конете, наличието
на отпечатъци на дървените части при две от колесниците ни даде една уникална, изключително жива картина
на проучване, която се постарахме да съхраним с всички средства, които имахме на разположение.
Първите резултати от проучванията ни бяха представени през февруари 2003 г. в Солун, по време на годишната
среща „Археологически изследвания в Македония и Тракия,“ предизвиквайки голям възторг както сред
археологическата общност, така и сред широката публика.
Археологическите проучвания продължиха, при много трудни условия, през цялата 2003 г. и постепенно бяха
разкрити и останалите четири колесници, погребенията на пет коня и четирите големи гробни ями, които
съдържаха останките от кремациите на мъртвите, както и многобройни предмети поставени от роднините,
за да съпровождат починалите в техния задгробен живот. За да бъдат предпазени колесниците, погребенията
на коне и кремациите от климатичните условия, бяха изградени леки навеси, под които се осъществи
окончателното разчистване и разкриване на ситуациите. Археологическите проучвания приключиха през
2004 г. Днес целият могилен насип е отнет. Колесниците и конските скелети все още се намират на
терена, а гробните дарове бяха събрани от кремациите. Консервацията на колесниците и на находките от
кремациите продължава. На обекта беше създадена напълно оборудвана лаборатория за консервация и депо за
съхраняване на гробните дарове при условия на контрол на температурата и влажността.
Паралелно с аналитичното инвентаризиране на находките беше създадена електронна програма – база данни
наречена Хипархия (по името на една жена – философ от Маронея), за да се инвентаризират по електронен
път всички находки съгласно тяхното местонамиране, с препратки към полевите дневници и фотоархив. В
същата база данни се записват също така всички етапи на консервация на находките.
|
